Различни индустрии за пореден път се обявиха срещу намерението на държавата сама да организира депозитната система за отпадъците от опаковки. Причината е, че по този начин тя ще администрира рециклирането им и напълно ще контролира достъпа до вторичната суровина, като същевременно може да си въвежда произволни тафири за депозита, който плащат потребителите за пластмасови и стъклени бутилки и алуминиеви кенчета. В комбинация с предвиденото отлагане за 1 януари 2026 г. на таксата битови отпадъци според изхвърляното от домакинство количество, проблемът със замърсяването с опаковки ще се задълбочава, а двучленно семейство ще е лишено от минимум сто лева годишно. В допълнение, потребителите ще продължат да плащат необосновани екотакси в цената на закупените от тях автомобили, електроуреди и електроника, еднолично променяни от лицезнирани организации от екоминистерството, което при това не си прави труда да проверява как те работят и какво се случва с рециклираните отпадъци.
От организациите на пивоварите, на безалкохолни напитки, производители на електроуреди и тютюневи изделия, големи търговски вериги, занимаващи се с рециклиране на текстил и сдружения на потребители се обявиха за адекватни екополитики в областта на отпадъците. Те са против просто да се събират едни неясно как определени такси от купувачите на стоки, които са в пъти по-високи от европейските, и от такса смет, за да се изразходват за детски площадки, градинки и други дребни общински проекти, вместо за управление на отпадъците и повторното им използване в промишлеността и за производство на нови опаковки.
Какво отношение демонстрира държавата?
На дискусията във вторник, посветена на кръговата икономика и разширената отговорност на производителите, представителят на екоминистерството Силвия Рангелова закъсня и прочете едно бланкетно приветствие от министъра на околната среда и водите Манол Генов за това колко са важни отпадъците като ресурс. После обяви, че ведомството е отворено за всякакви предложения по темата. Тя обаче избегна отговори на конкретно поставените ѝ въпроси за намеренията на министерството в областта на промишления екодизайн и обсъжданите в момента в Брюксел промени на политиките за рециклиране. Рангелова напусна срещата, преди да чуе критиките и исканията на бизнеса относно екотаксите, въвеждането на таксата смет на принципа „замърсителят плаща“ и на депозитната система.
Въпросната система претърпя пълен обрат след близо три години дискусии с различен интензитет как ще изглежда и изготвени анализи как да се приложи и колко ще струва. През пролетта екоминистерството напълно прекъсва диалога си с бизнеса по въвеждането на депозит за стъклени и пластмасови бутилки и кенове от 20 стотинки за бройка, който да се възстановява при връщане на амбалажа. Оттогава ангажираните в процеса бизнес организации са изолирани. Последната неофициална информация, която имат е, за намерението на държавата сама да организира системата за връщането на бутилки и кенове, която трябва да обхване 200 предприятия и над 40 хиляди търговски обекта. Ведомството мълчи относно визията си за депозитната система и кога все пак смята да я въведе.
Според евроизискванията това трябва да стане от 2029 г. и доколкото въвеждането на тази система отнема между 24 и 48 месеца, вече трябваше да имаме лицензиран оператор на тази система, а ние сме на обратната страна на Луната, коментира Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. По думите ѝ намерението на държавата сама да управлява тази система поражда опасности от произволна промяна на депозита без ясни разчети и блокиране на достъпа на индустрии до рециклирани суровини. Тя обясни, че точно това се случва в Хърватия, която е една от двете държави в ЕС с държавно изкупуване на амбалажа.
Защо държавата иска да сложи ръка на най-чистите отпадъци?
„Може би държавата иска да преразпределя този ресурс, но тя не е заинтересована като бизнеса да постига по-голям ефект от рециклирането и оползотворяването на отпадъците“, коментира Величкова и отбеляза, че държавата има място само при оползотворяване на отпадъците, което не носи икономическа стойност. В случая става въпрос за „най-чистите и лесно преработваеми отпадъци“, допълни тя. Според нея бизнесът е много по-заинтересован от държавата да не товари потребителите с излишни разходи и ако той управлява депозитната система, всички индустрии ще имат честен достъп до получените след рециклирането суровини. За пластмасовите бутилки, например, от догодина изискването на ЕС е при изработката им да се ползва 25 на сто рециклат. Неяснотата дали предприятията ще имат достъп до вторичната суровина, добита от рециклат, след като останат извън борда на оператора на депозитната система, може да доведе до внос и допълнително повишаване на цените.
Валери Говедаров от веригата „Кауфланд“, която от две години има своя система за приемане на бутилки и кенове срещу 5 стотинки на брой, обяви, че ползите за потребителите от това са над 1.8 млн. лв., които са получили под формата на ековаучери. Търговската верига пък си е осигурила 800 тона материал за рециклиране, който да използва отново за своите марки продукти. Това показва интересът на потребителите, допълни той, а директорът на Съюза на пивоварите Ивана Радомирова припомни проучване на организацията, според което над 70 процента от българите над 15 години са готови да си връщат бутилките и кенчетата.
А ефектът може да е спад на депонираните боклуци и на общинските разходи
Изчисления, направени от работната група за депозитната система преди разпускането ѝ, сочат, че с въвеждането тази система ще се изкарат 10 процента от хвърляните сега опаковки в цветните контейнери за разделно им събиране, отбеляза Стефан Стефанов, бивш шеф на дирекция „Отпадъци“ в екоминистерството, днес директор на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация. Според него връщането на бутилки и кенове в машини в търговски обекти и цветните контейнери се допълват взаимно за решаване на проблемите с отпадъците и в комбинация с въвеждането на такса смет според изхвърлените боклуци ще се облекчат значително и разходите на общините за събирането и депонирането на битовите отпадъци. За съжаление, обаче, едва 73 от 265 общини в страната са готови да махнат сегашната такса смет, обвързана с данъчната оценка на жилището, независимо какви отпадъци се изхвърлят от него и да се плаща на количество боклук, допълни Стеванов.
А прилагането на такса смет според количеството ѝ, увеличаване броя на цветните контейнери и депозитната система може да спести минимум 100 лв. на двучленно домакинство, а и повече според потреблението му, каза Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия.
У нас обаче един контейнер за разделно събиране на отпадъците обслужва 360 души, а в Австрия това правят 40 контейнера, стана ясно от думите на Мария Кръстева от Австрийската агенция по опазване на околната среда, която също е бивш служител на българското екоминистерство. Според нея значително трябва да се увеличи обхватът на цветните контейнери, които съществуват от близо 20 години, но така и не могат да решат проблема с безразборното изхвърляне на отпадъците.
Скъпи и неясно как формирани такси тормозят бизнеса
Държавата и общините бяха разкритикувани за това, че няма ясна организация за събирането на отпадъците и се позволява по всяко време и навсякъде да се изхвърлят всякакви видове отпадъци. В някои общини в ЕС в определени дни от седмицата се събират само конкретни видове отпадъци.
Огромно е недоволството от екоминистерството и заради политиките му, в резултат на които тукашната държавна екотакса за различните видове продукти, плащана от потребителите, е в пъти по-висока от тези в Европа. Освен това ведомството не извършва никакъв контрол върху определянето на лицензионните такси, плащани от производители и вносители на електроуреди и електроника за задължителното им членуване в организации за оползотворяване на излязлото от употреба подобно оборудване. Лицензионните такси бяха драстично повишени от четирите лицензиране от екоминистерството организации, без никакви обяснения и разчети.
Това е повишило цените на електроуредите с 40 до 100 лева, коментира Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“. Според него въпросните екотакси са напълно излишни и само товарят потребителите при положение, че оползотворяването на отпадъците може да става на чисто пазарен принцип.
Полина Дикова от сдружение „Регенерати“ отбеляза, че в момента държавните и лицензионните екотакси се определят непрозрачно – „не знаем колко и за какво плащаме“, а „отражението на продуктите върху околната среда трябва да влиза в цената муу но по ясни правила“.
Генералният секретар на Асоциацията на производителите на домакински електроуреди Габриела Чифличка посочи, че държавната продуктова такса за печки у нас е три пъти по-висока от средното в ЕК, за хладилници и климатици – 4 пъти по-големи, а за малки електроуреди – 8-9 пъти. Според нея не е редно държавата да кара бизнеса просто да плаща едни неясно как определени такси от организациите за оползотворяване на излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване. Плащащите тези такси трябва да са част от организациите, за да знаят на базата на какви разходи се формират таксите им и как се изразходват приходите от суровините, получени от рециклирането на автомобили и електроуреди или електроника. Чифличка смята, че при сегашното еднолично определяне на лицензионните такси не се вземат предвид постъпленията от оползотворените суровини.
Екотаксата да е 1-2% от себестойността на продукта, а не 10%
„Самото екоминистерство не знае как организациите определят таксите си, но ги защити“, отбеляза и Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехника и електроника. Не може екотаксата да надхвърля 10% от себестойността на продукта, смята той. По думите му сега Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не извършва никакъв контрол не само върху определянето на лицензионните такси, но и върху събирането им и има множество бизнеси, които не ги плащат. Той смята, че е необходима и реформа в образуването на екотаксите и те не трябва да са по-високи от 1-2 процента от себестойността на съответния продукт, за да бъдат по възможностите на бизнеса, да не натоварват потребителите и да се събират. Най-важното обаче е събраните средства да се използват за решаване на проблеми с отпадъците и тяхното рециклиране, вместо да се раздават за малки общински проекти със съвсем друга насоченост, както прави сега Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). А за разходите на частните организации изобщо няма яснота.
Според участниците в дискусията от важност за решаване на проблемите с екотаксите, рециклирането, цветните контейнери, депозитната система и таксата смет според обема на изхвърляните боклуци и възстановяването на диалога с бизнеса и разработването на адекватни и приложими мерки, които няма да натоварват финансово нито бизнеса, нито потребителите, а в същото време ще осигуряват средства за решаване на стари и недопускане на нови проблеми с отпадъците.