- След три години разговори България още е доникъде с депозитната система.
- Тя ще преразпредели бизнес за милиони и ще изземе водещата роля на организациите по оползотворяване.
- До 2029 г. страната ни трябва да достигне 90% събираемост на опаковките, което без депозитна система е нереалистично.
Едва ли има някой, който да не е убеден, че трябва да връща бутилките си – пластмасови, стъклени или кенчета, като плаща депозит затова, който след връщането им се възстановява обратно. Това е т.нар. депозитна система, която на пръв поглед изглежда проста – вече 17 държави в ЕС са я въвели, някои дори преди десетилетия, а тази година и Полша и Гърция ще влязат в клуба. Но тя е свързана и с много сериозни инвестиции и организация. Реално създаването й в България продължава да е на кота нула, въпреки че по нея уж се работи отдавна.
Причината: изглежда, че бизнесът и организациите по оползотворяване още не са се разбрали за ролите си, макар три години да обсъждаха в работна група варианти и примери. Организациите досега събираха лъвския пай от продуктови такси от производители и търговци, но сега не се предвижда да бъдат въвлечени директно в процеса. Това, разбира се, не им се нрави.
Държавата пък още не е влязла във водещата си роля. Тя трябва да представи законодателната рамка, която да даде старт на процеса. Това стана пределно видимо и от скорошен дебат с участието на представители на депозитната система на Румъния, на който никой от българското екоминистерство не представи вижданията на държавата.
Срещата се проведе буквално преди очакваното разглеждане на новия вариант на Закона за управление на отпадъците, който се подготвя от три години. България и само още 5 петте страни в ЕС не са въвели депозитна система и са на фаза обсъждане. Регламентът за опаковките на ЕС, който беше приет 2024 г, задължава всички страни да създадат система за връщане на депозити за кутии от напитки и пластмасови бутилки, за да постигнат целта за събиране на 90% от тях за рециклиране до 2029 г. Но предвид фазата на която е България в момента и липсата на компромис, надали депозитната система ще се случи преди крайния срок.
Историческите промени на ЕП за опаковките: Край на най-тънките торбички и минишампоанчетата
Как работи системата Депозитът, който потребителят ще плаща в момента на покупката, не е данък, а обещание, че ще върне бутилката и ще си получи парите обратно. За да се задвижи системата, производителите първи ще начисляват депозита. На тях са вменени задължения и отговорностите да инвестират и носят целия риск при производствения процес и управление на отпадъците. Търговците предават този депозит по веригата и държат контакт с потребителите. Потребителите от своя страна имат решаваща роля като върнат бутилката и получават обратно своя депозит.
За да се гарантира 90% събираемост, каквито са и нашите задължения, трябва да бъдат обхванати всички граждани и да се осигури национално покритие, казва Жана Величкова, изп. директор на Асоциацията на безалкохолни напитки в България. Отговорността трябва да е на един оператор, в който да влязат производителите и вносители на напитки като задължени лица, пивоварите и търговците. Операторът няма право да генерира печалба.
20 стотинки срещу върната бутилка от 2026 г.
Първо ще се започне с пластмасови бутилки – от 100 мл до 3 л, след което ще се продължи със стъклените опаковки. Депозитът се обмисля да е 20 ст. първоначално – цена и атрактивна, и стимулираща за хората да връщат бутилките. Депозитът ще бъде посочен отделно на етикета, за да не се създава впечатление, че опаковката има увеличена цена и трябва да бъде освободен от ДДС, коментира Величкова. Едно от най-важните предимства на депозитната система е, че тя е уникален събирач на данни – всяка опаковка е проследима, защото бъде маркирана и ще има специално лого, по което ще се разпознават новите бутилки, подчерта Величкова.
Предизвикателствата не са малко – например, да се намери финансирането, да се гарантира качеството на материалите, да се организира един ефективен процес на събиране в цялата страна, да се избегнат злоупотреби.
Къде е заровен „боклукът“ Депозитната система със сигурност ще създаде и преразпредели бизнес за милиони. Конфликтният въпрос е по какъв начин ще бъде участието на рециклиращата индустрия и организациите по оползотворяване на опаковки. Организациите в момента са задължени да събират такси от производителите за всяка пусната на пазара опаковка и съвсем не са доволни от факта, че ново дружество на производителите ще отнеме част от бизнеса им. За 2022 г приходите им са 66 млн. лв. по данни от Търговския регистър и изчисления на екосдружение „За Земята“. Но такъв е работещият пример от цяла Европа – единствено в Латвия в оператора на депозитната система рециклиращата индустрия участва с 12% дял.
„Настояваме рециклираща индустрия да бъде част от системата“, казва Видьо Видев, изп. директор на „Екобулпак“. Аргументът е, че без организациите по оползотворяване не може да се случи процесът по събиране на опаковките, защото те имат налична техника за транспорт и вече изградени сортировъчни пунктове в цялата страна.
Бизнесът не отрича тези им предимства. Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението за модерна търговия, смята, че може да се намери баланс. „Организациите по оползотворяване със сигурност са много важни и може да наемаме техника и да плащаме на тях за сортирането“, поясни той участието им в процеса. Но изключи участието им в оператора на системата.
Организациите по оползотворяване принципно не са задължена индустрия в контекста на депозитната система, каквито са производители, вносители и търговци, за това и те не са част от депозитните оператори в други страни. Що се отнася до рециклиращата индустрия, тя пък е в конфликт на интереси, защото основният приход на новата система ще бъде от продажбата на депозитните бутилки към рециклиращата индустрия и не може те да продават на себе си, казва Жана Величкова.
Оползотворяващите организации ще останат важни за събирането и рециклирането на останалите опаковки извън депозитната система. Отпадането на бутилките от микса, ще е отежняващо за дейността им и ще затрудни постигането на техните цени, тъй като това е най-лесна за събиране суровина и основна част от прихода им. Но не може да искат да бетонират позициите си с влизането им с конкретен дял в системата, смятат производителите.
Потребителите в момента плащат двойно Производителите и вносителите на опаковки имат избор. Единият е да са част от в колективни схеми към организациите по оползотворяване. Четирите рециклиращи организации имат по тази линия приходи за 66 млн. лв. за 2022 г. Другият е да заплащат на държавното ПУДООС продуктова такса за количеството пуснати на пазара опаковки. Второто не е твърде популярен метод – през 2022 г. например са събрани 527 хил. лв. от продуктови такси. При 2.33 лв. за кг опаковки от пластмаса това са 226 т, или едва 0.15% от пуснатите на пазара (по данни на НСИ).
Таксите за опаковките се формират като при ДДС: таксата за оползотворяване се начислява в цената и се заплаща от крайния потребител. По данни на НСИ обаче в страната през 2022 г. са генерирани малко под 150 хил. тона отпадъци от пластмасови опаковки, докато обобщените данни на четирите организации („Екопак“, „Булекопак“, „Еко Партнърс“, „Екобулпак“) сочат 105 хил. тона, или с 30% по-малко, посочва докладът „Паралелна реалност“ на екосдружение „За Земята“. Това разминаване констатира и Сметната палата преди пет години. С голяма вероятност може да се приеме, че тези почти 50 хил. тона попадат предимно в смесения битов отпадък.
Така потребителят плаща два пъти: един път продуктова такса, когато купува продукта, и втори път през такса смет. А рециклиращите организации са получили приходи от пускането на пазара на поне 50 хил. т. опаковки годишно, чието рециклиране те не осигуряват.
И още мрежата, изградена от организациите в момента покрива населени места, в които живеят около и над 90% от населението на страната и 78% от 265-те български общини. Близо пет хиляди села и немалко градове и сега остават извън обхвата на системата. Какво предстои
„Настояваме бързо да се приеме необходимото законодателство и да се лицензира системния оператор, за да започне той същинската работа по сформиране на системата“, коментира Жана Величкова. Време за губене няма. Министерски съвет трябва да предложи промените в законодателството, след което те да се гласуват. Отделно поне 24 месеца са необходими, за да се изгради инфраструктурата при достатъчно добро ниво на подготовка, посочи тя. Ще има и транзитен период, в който на пазара ще има и стари бутилки, и нови депозитни бутилки с новото лого.
„Беше планирано да има период на адаптация, но може да се окаже, че в най-добрия случай ще имаме една година преди срока на ЕС, за да постигнем 90% събираемост. Ако се забавим, може директно да е нужно с въвеждането на системата веднага да отговорим на изискванията“, опасяват се от бранша. Ще изпълним целите, за което много разчитаме на организациите по оползотворяване, категорична е Величкова.
Според Вълканов най-голямото предизвикателство ще е въпросът с логистиката. Може да се наема техника и да се използват сортировъчните центрове на организациите по оползотворяване, каза той. Важно е какъв баланс ще се създаде особено в сектора търговия на дребно, където много дребни търговци нямат капацитет да инвестират в машини и да събират бутилки. Те трябва да имат възможност не само да купуват, но и да наемат машини. Може няколко търговеца да създадат споделени точки за събиране. Примери от големите вериги показват, че системата работи, но за малките трябва да се създадат достатъчно гъвкави модели, смята Вълканов.
В законодателството може да се предвиди възможност доставчиците на напитки да събират и бутилките, бе казала неотдавна пред „Капитал“ Жана Величкова. Това предложение също е тема на обсъждане.
„Най-амбициозната цел е депозитната система да е факт още 2027 г. и през всяка година до 2029 г. постепенно да се увеличава процентът събираемост – 70%, 80% и 90%. За да сме сигурни в тази амбиция, настояваме това да се заложи в закона“, коментираха и от екосдружението „За Земята“.
Отворен въпрос е и какво ще е точно участието на държавата в системата и ще има ли такова. То е факт само в няколко страни в ЕС – в Хърватия системата е изцяло държавна, в Унгария е дружество с държавно участие, в Румъния има 20% участие на държавата, в Исландия – 18%.
В България се „прахосват“ рекордно пластмасови бутилки България е сред страните, където се „прахосват“ най-много пластмасови бутилки на човек от населението: как тогава българските организации по оползотворяване на опаковки постигат високия процент на разделно събиране и рециклиране, който декларират? Това е един от въпросите, които поставя докладът „Паралелна реалност“ на екосдружение „За Земята“ от 2024 г. През 2017 г. в България са били изхвърлени на депо, изгорени или просто хвърлени в околната среда 113 пластмасови бутилки от напитки на човек от населението. За сравнение в Полша са 95, 54 за Словакия, 42 за Чехия и едва 9 за Литва и Естония, където действат депозитни системи за опаковките.
Опаковките от напитки, които се използват повторно, т.е. се пълнят повторно, стават част от кръгова икономика. През 2019 г. в България пазарният дял на напитките с повторно пълнене на бутилките е 22%, което съответства на около 500 милиона бутилки. Две десетилетия по-рано. През 1999 г. този дял е 74%, или общо 1.4 милиарда бутилки, като със 172 продадени бутилки за повторно пълнене на човек от населението тогава България е била в челните редици в света по този показател. Тоест, налице са традиции в една устойчива практика, която за съжаление е била постепенно изоставена в името на по-удобната, но и проблемна за околната среда еднократна пластмасовата бутилка от типа „купи, използвай и хвърли“.
Решения като въвеждане на депозитни системи и насърчаване на ползването на опаковки за многократна употреба отдавна са доказали своята полезност. Разминаването в данните показва, че проблемите в управлението на отпадъците от пластмасови опаковки в България се решават „на парче“, „на хартия“.
През 2022 г. България е отделила за управление на отпадъците 435.6 милиона евро, което е 1.2% от общите държавни разходи – при 0.7% за ЕС. Разходите за управление на отпадъците на глава от населението в България всъщност надвишават средните разходи в 13 европейски страни. Имаме по-високи разходи дори спрямо страни като Швеция и Австрия. Това поставя редица сериозни въпроси за ефективността на системата.