Темата накратко
  • Депозитът ще се начислява на всеки бутилиран продукт, което ще оскъпи стоките, но потребителите ще получават сумата обратно.
  • Идеята е всички магазини в страната да събират задължително амбалажа.
  • Под въпрос е дали стъклените бутилки да влизат в системата от самото начало.

България е една от малкото страни в ЕС, които още изобщо нямат национална депозитна система с автомати и организация за връщане на пластмасови бутилки и алуминиеви кенове. Това е изключително ефективен начин за събиране и рециклиране на бутилки. Най-просто казано, депозитните системи работят така: производителите са задължени да платят определена такса за всяка пластмасова бутилка или кен. Тя се начислява върху продукта, потребителите я плащат и я получават обратно, след като върнат опаковката. Организацията, която оперира системата, събира и сортира бутилките и продава суровината на рециклатори, с което се и издържа.

В момента в България пилотна система за събиране на пластмасови бутилки има въведена едва в няколко обекта на големи вериги – срещу 5 стотинки за върната бутилка. Тя се приема много добре, но върнатият депозит е изцяло обвързан с покупка в конкретния магазин. Докато при националната система потребителят би могъл да си вземе парите от машината или да получи ваучер, който да използва във всеки един магазин.

Добрата новина сега е, че разговорите по въвеждането на такава система в България най-сетне се отпушиха. Това е важно, защото само преди няколко месеца евродепутатите решиха до 2030 г. 30% от съдържанието на пластмасовите опаковки да е от рециклирана пластмаса и всички страни от 2029 г задължително да въведат депозитна система. България има амбициозната цел това да стане през 2026 г. Планът е системата да събира пластмасови бутилки, кен, а стъклените са под въпрос.

Цената на депозита

Категорично е, че ще бъде създаден един депозитен оператор, в който ще влизат основно производителите, но и магазините. Задължително ще бъде участието за всички магазини в цялата страна независимо от големината, съобщи за „Капитал“ Елеонора Юрукова, експерт дирекция „Управление на отпадъците“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Организацията за управление на системата ще бъде с нестопанска цел, няма да сформира печалба, а с приходите ще покрива разходите за поддръжка и заплати. Към момента общото мнение е държавата да не участва с дял в системата, като такъв е моделът и в повечето страни. Сред изключенията е Румъния и страната като че ли го отчита като грешка, посочи Юрукова.

Депозитът ще бъде 20 стотинки. Той ще бъде начислен и върху цената на опаковката и ще оскъпи продуктите, но трябва да е в разумни за потребителите граници, подчерта тя. За справка – депозитите в Западна Европа са дори още по-високи. Но в случая е търсен баланс за сумата, така че да няма възпиращ ефект за покупка на определен продукт, но и да стимулира връщането на бутилките, съобщи още експертът от МОСВ.

В момента стимулът, който клиентът получава, е изцяло за сметка на компанията, т.е. това е своеобразна отстъпка, която се дава като стимул за връщане на опаковките. Когато депозитната система с национално покритие заработи, депозитът ще бъде начислен към всеки продукт. Ще бъде заплатен от потребителя и при връщането на празната опаковка той ще може да си получи парите обратно без ангажимент да пазарува от търговеца, при който я е предал. Депозитът ще бъде като обещание, че потребителят ще си върне опаковката.

Опитът на община Габрово

Община Габрово е първата с опит със собствена депозитна система с две вендинг машини, запупени по програма „Околна среда“. „Хората я възприеха от ден едно и я подкрепят напълно, радва се на изключително голям интерес“, коментира за „Капитал“ екологът на община Габрово Мария Радойчева. Но общината бързо разбира и какво предизвикателство и организация е това по отношение на обслужване на машините. Също така разбират и че тя не се изплаща напълно с приходите от продажбата на материала. Според техния опит цена от 20 ст. е малко, защото разходите по поддръжка са много. Все пак, когато системата е в национален мащаб, сметките вероятно ще са различни. Опитът на община Габрово обаче е ценен и оттам смятат, че е важно да участват активно в разговорите, защото биха могли да са полезни.

Кой участва и как?

Един от основните въпроси, по които все още има дискусии, е кой ще влезе в системата. Според производителите на безалкохолни напитки в депозитния оператор трябва да участват само производителите и търговците. Първите – като задължени лица, като форма на разширена отговорност на производителя, които ще финансират системата. Вторите са естествен участник в депозитния оператор, тъй като ще им бъде възложена нова отговорност – да организират обратното приемане на депозитни опаковки на територията на своите обекти. Това е единственият доказал се модел Return-to-retail, годен да постигне високите цели за събираемост на ЕС, при който хората съчетават своя пазар с връщане на празните опаковки. Такъв е опитът и във всички държави.

Производителите в момента плащат продуктова такса на организациите по оползотворяване на опаковки от пластмаса. Идеята е опаковките, които ще се приемат в новата депозитна система, да излязат от другата система и да плащат само новия депозит, а производителите на други видове опаковки да продължат да плащат към организациите по оползотворяване, коментира Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. В никакъв случай няма да им бъде по-евтино, напротив.

„Предложението ни е да имаме дял от 75% в системата, защото производителите финансират системата и тяхната отговорност ще е най-голяма„, каза Величкова. За нас конкретният дял не е толкова важен, колкото гаранцията търговците да имат равнопоставеност при вземане на всички решения, които касаят търговците и оптималната организация на системата, коментира изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия с членове големите вериги в страната Николай Вълканов.

В повечето страни в Европа организациите по оползотворяване не участват директно в депозитните системи, но подпомагат процеса, защото и при тях ще продължат да попадат пластмасови бутилки и кен опаковки, посочи Величкова. Тук е въпрос на сътрудничество – двете системи да си партнират, смята тя. Но това не означава, че тези организации трябва да влязат в депозитния оператор, допълни още Величкова.

Същата е логиката и за рециклиращите компании, посочи тя. Рециклаторите са клиент на системата, те ще бъдат естествен партньор, на който операторът ще продава суровината за рециклиране и на пазарен принцип ще избира с кои компании в страната да работи. Ако рециклаторите станат част от депозитния оператор, то те ще продават суровина на себе си и на свързани компании, което не е допустимо, обясни директорът на Асоциацията на безалкохолните напитки.

На обратното мнение са самите организации по оползотворяване. Логично е операторът на депозитната система да се възползва от инфраструктурата, изградена от организациите по оползотворяване. Това ще помогне за намаляване на разходите и за оптимизиране, обясниха за „Капитал“ от „Екопак“. Всички организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки имат мрежа от 28 площадки за сортиране в цялата страна. Съществуващите площадки за сортиране са добре разпределени да покриват страната. Те имат одобрени локации, разрешителни, екипи, машини за балиране на пластмасови бутилки и алуминиеви кенове. С минимални инвестиции те биха могли да се адаптират и да се използват и като преброителни центрове за опаковките, събрани от депозитната система.

Това ще намали значително средното транспортно разстояние от обекта за събиране до преброителен център, смятат от „Екопак“. Пластмасовите бутилки и алуминиеви кенове са леки и обемни отпадъци и транспортирането им на големи разстояния не е оправдано, обясняват те. На същото мнение са и от „Екобулпак“. И дават пример: 1 куб.м съдържа 30 кг РЕТ бутилки, т.е. един камион с голям тонаж ще транспортира малко количество опаковки, допълват от организацията.

В момента се коментира изграждането на 4 сортировъчни центъра за територията на цялата страна, което според нас не е ефективно, тъй като би довело до значителни транспортни разходи„, казват от „Екобулпак“. Оттам предлагат като решение да бъдат изградени сортиращи центрове във всеки общински център, като за целта могат да бъдат ангажирани с дейността както общински предприятия, така и местни частни дружества.

От екоминистерството посочват, че ще бъде на доброволен принцип кой да влезе в депозитния оператор, но структурата на оператора трябва да е ясна възможно най-рано, преди да започне обсъждането на всички останали детайли за дял, участие на вид опаковки, регистрирането им и т.н.

Всички магазини ли да събират амбалажа?

Другият важен въпрос е как ще се събират опаковките от всички магазини в страната. Не всички ще са задължени да си купуват машини за събиране и смачкване на опаковките. Малките магазини ще събират опаковките в чували. Според ековедомството най-разумното решение е това да се случва с т.нар. обратни курсове на доставчиците. Но това означава и увеличаване на складовата база. От друга страна, според Жана Величкова от Асоциация на производителите на безалкохолни напитки това не би било проблем, защото при избора на доставчици производителите ще посочват и това като услуга, която ще се заплаща. Събирането на опаковките ще се заплаща и на търговците за това, че помагат в процеса. Какви ще бъдат таксите обаче тепърва ще се обсъжда.

Предложението за обратните курсове e консултирано и с БАБХ. Единствената „малка“ пречка, която трябва да се премахне в закона, е свързана с факта, че опаковките от депозитната система трябва да се извадят от списъка с отпадъци, защото в момента транспортът на храни и отпадъци е строго забранено. Те реално са суровина, подчерта Величкова. Но пък според експерти в общините тази организация трябва да бъде много ясно обмислена, защото в противен случай малките магазини ще се превърнат в складове, защото много хора ще предпочетат да върнат там, а не в големите вериги, които са им на по-далечно разстояние.

Справедливо е при много малки обекти, под определен праг, където функционално би било невъзможно да се организира обратното приемане, да могат доброволно, а не задължително да се включват в системата, посочи Вълканов от Сдружението за модерна търговия. Според него е необходимо да има гъвкавост. Там, където физически е невъзможно да се организира обратното приемане или оборотът на такива продукти е незначителен, търговецът да може да изпълнява ангажимента си чрез близко разположен пункт. Това ще облекчи бизнеса и логистиката, която би била изключително затруднена да извозва ритмично малки количества материал от близо 40 000 обекта в страната, коментира Вълканов.

В голяма част от страните в ЕС реално не всички магазини влизат в системата, а само обекти с определена големина и квадратура. В Латвия има отлагателен период за влизането в системата, но за всички е задължително, а за отказ има и глоби. В страна като Швеция влизането на търговците е доброволно, но така е по-трудно да се съберат опаковките.

В България въпреки солидно присъствие на веригите има широка мрежа малки магазини, особено в малките населени места, и ако те бъдат изключени, проблемът с пластмасовите опаковки и кен ще остане. Затова дебатът по темата е изключително важен. Има и друго. Малките търговци нямат една организация, която да ги представлява.

От НПО сектора са по-скоро за доброволно участие на малките търговци. Ако се въведе изискване в депозитния оператор да влязат всички търговски обекти, трябва да има много ясни правила и комуникация към всички, смята Евгения Ташева от екологично сдружение „За Земята“. Много повече трябва да обсъдим и най-добрите практики в тази посока, смята тя.

Депозитната система трябва да се случи и макар да работим с къси хоризонти предвид политическата обстановка, дебатът все пак е отворен, посочи Илияна Павлова, Център „Чиста индустрия“ към БСК. За нас е важно участниците в процеса да се разберат помежду си по спорните въпроси.

Влиза ли стъклото в новата система?

Все още под въпрос е дали ще влязат всички стъклени бутилки или само стъклени бутилки за многократна употреба. За стъклото от 2030 г. влизат изисквания за 10% рециклируемо съдържание и минимален брой ротации на опаковки. Да се подготвим от самото начало със събирането на стъкло ще бъде по-евтино и по-лесно, отколкото тепърва да се въвежда впоследствие, казва Величкова. Естествено трябва да се има предвид спецификата на безалкохолните напитки и на пивоварите.

Опасенията все пак са да не се претовари системата от самото начало с включването на неприсъщи материали, каквото е стъклото за еднократна употреба например. Но и задължителното ангажиране на всички търговски обекти без оглед на размер и оборот на стоките, което би представлявало огромно логистично предизвикателство, смята Вълканов.

Времевите срокове се скъсяват

Все още се обсъжда какви ще бъдат глобите към депозитния оператор за неизпълнени цели и за нерегламентирано изхвърляне на физическите лица, както и кои министерства ще участват в контрола.

Идеята е през ноември да има първоначален вариант на промени в Закона за управление на отпадъците и до средата на декември да бъде пуснат за обществено обсъждане. От бизнеса се надяват това да върви паралелно с проект на наредба, която ще разпише всички важни детайли. Но предвид, че по основните въпроси, свързани с това кой влиза в оператора и кои опаковки ще бъдат включени, все още се дебатира, сроковете изглеждат донякъде оптимистични. Обикновено опитът показва, че въвеждането на такава система отнема около година и половина.

Източник: Капитал