До месец се очаква да се решат споровете между производителите на напитки, търговците и рециклиращите организации относно въвеждането на националната депозитна система, при която пластмасовите бутилки и металните кенчета ще могат да се връщат навсякъде срещу заплащане. Това обяви екоминистърът Юлиян Попов пред журналисти в четвъртък при представянето на данните от доклада за състоянието на околната среда през 2021 г.

„Скоро ще се придвижим рязко напред в постигането на баланс на интересите на участниците в депозитната система, като целта на екоминистерството е до две-три години след въвеждането ѝ да се постигне 90 процента връщане на пуснатите на пазара такива опаковки и предаването им за рециклиране“, каза той.

За такава депозитна система се говори от около 15 години, но едва миналата година ековедомството започна работа по нея и има създадена работна група с участието на бизнес организациите, която да реши как точно ще се структурира системата за връщането на пластмасовите бутилки и кеновете срещу заплащане на национално ниво – както в големите търговски вериги, така и в малките магазинчета, бензиностанции и другаде. Попов призна, че продължават споровете за точната схема на разполагане на автоматите за прием на тези опаковки, както и как да се управлява тя.

Още няма разбирателство колко да е депозитът

Още няма разбирателство и какъв да е депозитът, който потребителите ще плащат при купуване на бутилка или кен с напитка и който после ще им се възстановява при връщането на опаковките в националната система. Министърът на околната среда и водите припомни, че в държавите, които имат такива системи, депозитът е между 10 и 25 евроцента като конкретната сума е съобразена с покупателната възможност в страната. „Ако депозитната такса е прекалено ниска, хората няма да имат стимул да връщат бутилките, ако е прекалено висока, ще се получи изкривяване на пазара“, посочи той и допълни, че разговорите за размерът продължават.

От думите му стана ясно, че държавата няма да участва в управлението на депозитната система, а само ще я контролира. Развитието и ръководенето на всички дейности – разполагане на машини, извозване на събраната суровина и предаването ѝ за рециклиране, се предвижда да бъде поето от стопанските оператори и асоциациите на различните обхванати бизнеса. Няма да има търг за оператор, както е правено в някои други държави, разбра се още от коментара на Попов.

Той обаче не се ангажира със срокове, в които системата да заработи. Според евродирективата това трябва да стане след 2024 г. – тоест време почти няма.

Внедряването ѝ обаче е важно, за да спре Европейската комисия наказателната си процедура срещу България именно заради несправянето с ангажиментите си за намаляване на отпадъците. През ноември Брюксел дори ни предупреди, че може за даде София и на съд заради това.

Тежък диалог и за таксата смет според изхвърляните количества

Част от тази процедура обаче е и прилагането на принципа „замърсителя плаща“ при определянето на размера на заплащаната от бизнеса и от домакинствата такса смет. Тук преговорите са още по-сложни и от тези за депозитната система. Диалогът е тежък, каза екоминистърът.

Въпросът е силно политизиран и постоянно се отлага въвеждането на таксата според изхвърлените в общия боклук отпадъци, а не според големината и данъчната оценка на жилището. От 2013 г. държавата все не прилага новата формула за такса смет, предпоследно това би трябвало да стане от 1 януари 2025 г. Нейното разработване обаче зависи изцяло от финансовото министерство и общините, уточни Попов и изрази надежда да се постигне разбирателство за приемане на необходимото законодателство за новия начин на изчисляване на таксата смет.

Съпротивата на общините срещу него е породена от опасения, че ще доведе до увеличаване на таксата смет. Според анализатори обаче това ще е стимул за домакинствата да събират разделно отпадъците си от опаковки, текстил и други, за да намалят количеството битова смет, за която ще плащат. Така за депониране отиват по-малко отпадъци, а за рециклиращата индустрия ще има повече ресурси. Именно намаляването на боклука, извозван до сметищата, е основната цел на евроизискванията и е ангажимент на българската държава.

Разделяме повече боклук за рециклиране

Според данните в доклада за околната среда през 2021 г. образуваните в последните година количества смет от бита остават относително постоянни, но се забелязва увеличение на дела на предаваните за рециклиране отпадъци. Въпреки това и тенденцията за слаб ръст на повторно оползотворените в икономиката рециклирани материали от 3.5% прец 2017 до 4.9 през 2021 г., страната ни не успява да постигне националната цел за рециклиране на битовите отпадъци, която е 51 процента.

Затова, според Попов, е важно да се приложат ускорено мерки за въвеждането и на депозитната система, и на таксата „смет“ според принципа „замърсителят плаща“.

Източник: mediapool.bg