Утвърдилата се практика бизнесът да е по-пъргав от държавата се вижда във всички сфери. Събирането на опаковки за преработване не прави изключение. Като член на Европейския съюз България има ангажимент да събира и рециклира такива отпадъци чрез национална система. Кога ще стане това е все още отворен въпрос, по който текат обсъждания.
Междувременно бизнесът прави успешни стъпки към това да привлича интереса на потребителите към бъдещата депозитна система.
Само 9% от пластмасовите отпадъци се рециклират в световен мащаб, а 50% отиват директно на сметищата.
Търговските вериги и пивоварите
В края на март търговските вериги „Лидл“ и „Кауфланд“ обявиха, че поставят в някои свои обекти автомати, в които клиентите могат да връщат пластмасови бутилки и кенове, отговарящи на определени изисквания. Срещу това обявиха, че ще дават по 5 ст. на опаковка, които да се харчат в съответните магазини. Самата новина предизвика огромен интерес, а той се потвърждава и от данните няколко месеца по-късно.
„Още в самото начало стана ясно, че интересът от страна на потребителите е много голям и резултатите го потвърдиха. Събраните количества още през първите месеци значително надхвърлиха нашите очаквания. До момента за тези близо 8 месеца сме събрали над 10 млн. опаковки, което са над 200 тона“, казват от „Лидл“ в отговор на въпроси от „Дневник“. В началото на кампанията веригата поставя автомати, някои от които двойни – двама души едновременно могат да връщат опаковки, в 10 от магазините си в 9 града.
Най-значими резултати кампанията има в Добрич, където средно 60 хил. опаковки на седмица се събират и Варна – с 80 хил. опаковки, но там от самото начало автоматът е двоен. През лятото броят достига 100 хил.
„Кауфланд“ отчита за първите 6 месеца от работата на автоматите над 4.4 млн. опаковки, които са предадени за последващо рециклиране. От преработената пластмаса могат да бъдат произведени близо 3 милиона нови пластмасови бутилки с 30% рециклиран материал в съдържанието на опаковката, посочват от веригата.
Станциите са разположени в пет хипермаркета в София, Пловдив и Варна. „Интересът към станциите за рециклиране е огромен и се увеличава всяка седмица. Абсолютен рекордьор по събираемост е станцията във Варна, където се събират най-големите количества от опаковки от всички подобни автомати не само у нас, но и в цяла Европа“, посочват от веригата.
За малко над 6 месеца предадени за рециклиране са над 55 тона пластмасови бутилки и алуминиеви кенове. Пластмасовите бутилки се преработват в завода на „ИТД ЕООД България“. Алуминиевите кенове се предават за последваща обработка на „Hamburger Recycling България“.
Полученият от пластмасата материал ще се използва за производството на нови пластмасови изделия от български производители. По този начин се намалява използването на пластмаса, пестят се ресурси и се затваря жизненият цикъл на суровините, посочват от веригата.
Пивовари в действие
В средата на май и Съюзът на пивоварите в България обяви кампания за връщане на стъклените бутилки. Тя се фокусира върху малките търговски обекти, тъй като данните на организацията сочат, че 55-57% от покупките на бира са от тях.
Пред „Дневник“ Ивана Радомирова, изп. директор на организацията, каза, че в кампанията „Върни ме“, която започна пилотно тази година, но ще продължи, взимат участие 9-10 хил. магазина в различни градове. Допълва, че много повече търговци са активни, не само тези, които на витрините са поставили стикера на кампанията. Повечето от обектите са съсредоточени в градовете, където има пивоварни – Велико Търново, Хасково, Пловдив, Стара Загора, Монтана, Благоевград, Шумен и в София.
В някои магазини плащат за върнатите бутилки, в други работи системата замяна на „пълно за празно“. Много хора връщат бутилки безвъзмездно, показват данните на съюза. Според тях до момента около 30% от оборотните бутилки тази година са увеличили с един до два пъти цикъла си на употреба, което съответства на 26 млн. бутилки от 0.5 литра. Няма конкретни изчисления какъв е делът на кампанията в този ръст.
Преди това съюзът започна в сътрудничество с общини да поставя на публични места арткошове за пластмасови бутилки от бира, отново в градовете с пивоварни. Там интересът зависи от потока хора през съответното място и доколко редовно съдовете се изпразват от служителите по чистотата, които ги предават за разделно събиране.
Повече данни от съюза се очаква да представят в началото на идната година.
На какво се дължи интересът на гражданите
Искаме да възродим тази практика да се връщат бутилките, да обърнем много голямо внимание на потребителите за тези възможности точно предвид бъдещото въвеждане на депозитната система, защото това са позабравени практики, но са много важни и преди много години бяха много развити, посочва Радомирова.
Това е една репетиция за депозитната система и индикатор как хората приемат тези възможности. Много хора връщат бутилките безвъзмездно.
Оценката на „Лидл“ е, че зад големия интерес на потребителите стои в голяма степен личната мотивация за принос към по-чиста среда и природа.
„Със сигурност можем да кажем, че има много клиенти, за които петте стотинки, които всеки потребител получава за върната бутилка или кен, не са водещи и дори сме забелязали хора, които преотстъпват ваучерите си на възрастни, които са срещнали случайно в магазина“, допълват от там.
Според компанията тази инициатива е ясен отговор за потребителите, че щом функционира в други държави, национална депозитна система може и трябва да функционира и в България. „Освен активната позиция на хората като потребители, които връщат своите бутилки и кенове, за нас са показателни и коментарите, които имаме в социални медии и други канали, където еднозначно се приветства ускоряване на усилията за въвеждането на депозитната система“, допълват от веригата.
Грешки на растежа и репетиция за депозитната система
Инициаторите на кампаниите имат различни трудности. За пивоварите най-голямото затруднение идва по линия на логистиката – често не остават свободни каси, в които посетителите в магазините да оставят бутилките, които са донесли. Радомирова посочва, че организацията е сложна – магазините връщат на дистрибуторите смесените по вид и производители бутилки, последните ги пренасят до пивоварите, а те пък ги разпределят помежду си периодично.
От „Лидл“ споделят за други затруднения. Те са свързани с ползването на автоматите. „Въпреки че автоматите, които сме поставили, са модерни и много интуитивни, има потребители, които се опитват да хвърлят бутилките или пък вкарват ръката си твърде навътре в автомата. Често има опити за връщане на опаковки, които не се приемат“, допълват от там. При това положение машините дават грешка и изискват намеса на служител, което може да отнеме време. Веригата призовава потребителите да спазват инструкциите.
„Важно е да уточним, че това не е минивариант на депозитна система. Депозитната система, по въвеждането на която държавата и бизнесът работят усилено и в партньорство, съдържа редица други елементи, които пилотните проекти не могат да покажат“, допълват от веригата. Посочват, че сред целите на пилотните проекти е да онагледят пред потребителите един от най-разпространените, успешни и удобни начини да връщат своите празни пластмасови бутилки и кенове – в модерни автомати на местата, където пазаруват.
Какво прави държавата
Към момента съгласно директивата за опаковките и отпадъците от тях, както и директивата за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, държавите членки предприемат мерки, за да осигурят разделното събиране с цел рециклиране. За да стане това, те трябва да създадат и т. нар. депозитни системи. Това пишат от Министерството на околната среда в отговори до „Дневник“.
Допълват, че в момента се довършва предложението за европейски регламент за опаковките и отпадъците от тях, в което вече ще има конкретен срок до 2030 г. за въвеждането на депозитна система във всички държавите членки. При неизпълнение ще има и санкции.
Разбира се в много от тях има такива депозитни системи, основно старите членки на съюза.
През тази година ведомството посочва, че е направило няколко стъпки по въвеждането на такава система. Проведена е една обществена поръчка с предмет „Извършване на сравнителен преглед на европейския опит в прилагането на депозитна система за опаковки и възможности за внедряването ѝ в България“. В резултат от нея изпълнителят на поръчката е изготвил доклад. Като основни елементи и заключения от него са именно разглеждането на добрите практики на прилагане на депозитна система в Европа. Разгледани са няколко различни модела на действащи депозитни системи с техните предимства и недостатъци и обхват (като тип материал, вместимост на бутилките). Друг аспект показан в проучването, е стойността на депозита в различни европейски държави, като всичко това би подпомогнало избора на най-приложимата депозитна система за България, допълват от ведомството.
А кога и България ще каже какво ще прави?
Очаквано при толкова малко отхвърлена работа досега, все още няма избран модел на депозитна система. За да се избере най-подходящият вариант, следва да бъде разработено цялостно логистично проучване за модела, по който ще функционира депозитната система в България, обясняват от екоминистерството.
За целта екипът му е планирал следваща стъпка до края на годината, с която да бъде обявена втора обществена поръчка с предмет „Въвеждане на нов модел за разделно събиране на отпадъци от опаковки в България“. Тя ще има за цел да разработи и предостави цялостен дизайн на депозитна система за опаковки от напитки в България заедно с пътна карта с последователни стъпки за нейното въвеждане и съответните срокове по изпълнение на необходимите мерки.
Резултатите от нея ще бъдат подложени на дискусия от всички заинтересовани страни.
И сега много браншове, които са заинтересована страна, са включени в дискусиите по бъдещата депозитна система, потвърждават и самите те. Засега от МОСВ казват, че ангажиментите на бизнеса ще бъдат пряко свързани с управлението на депозитната система чрез участието им в системния оператор, който ще се определи на по-късен етап. Затова и засега не е известно на какъв принцип ще действа и кои ще са участниците в този оператор и какви конкретно ще са неговите ангажименти. Дали, например, той ще инвестира в покупката на автомати, в които да се поставят опаковките. Този въпрос преди седмица бе поставен и от изп. директор на „Билла България“ Вигинтас Шапокас, който обясни, че един такъв автомат струва между 30 хил. и 50 хил. евро и не вижда логика, например търговците, да плащат тези пари доколкото те не произвеждат тези отпадъци, които ще се събират в тях.
Добрите европейски практики показват, че въвеждането на такава система след уточняване на модела, може да се случи за период не по-малък от година и половина.
Всички логистични и финансови параметри на националната депозитна система ще се покрият от приходите от такси на задължените, продажба на събраните използвани опаковки и от непотърсените депозити, обясняват от ведомството.
Анализирайки опита в други държави, без съмнение за нас работещият вариант е моделът Return to Retail – връщане при търговците на дребно, коментират от „Лидл България“. Посочват, че във всички държави, в които този модел функционира, се наблюдават най-високите резултати на събираемост в сравнение с алтернативни модели – напр. връщане в нарочно обособени за тази цел депа.
„Това не е случайно – за потребителя е най-удобно да връща своите празни опаковки там, където най-често пазарува, а именно – в търговските обекти за хранителни стоки. Оттук пък не е случайно и че това е най-разпространеният модел на депозитна система в световен план, който наред с високата събираемост, осигурява и суровина за бизнеса“, допълват от там.
Посочват, че изключително важно е да се гарантира оптималното разположение и брой на точките за обратно приемане, за да са достъпни за цялото население и същевременно да се гарантира оптималното функциониране на системата.
Има много въпроси, които трябва да намерят разумно решение, за да има цялостно работеща депозитна система в един балансиран модел, който отчита интересите на всички заинтересовани страни и ползите за потребителите, обществото и околната среда, допълват от компанията.
Източник: Дневник