В София днес се проведе конференцията „Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие – хора, материали и бизнес модели“, организирана от сп. Enterprise и Българската стопанска камара. Събитието беше открито от Надя Гогова – издател и управляващ партньор на сп. Enterprise, Мария Минчева – зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК), и Николай Сиджимов – зам.-министър на околната среда и водите. Те приветстваха участниците във форума и маркираха темите, които ще се обсъждат по време на конференцията – подобряване на ефективността на икономиката, намаляване на ресурсоемкостта ѝ и развитие на кръгова икономика, която да носи резултати за цялото общество.
Първият панел на конференцията започна с дискусия за процедурите за използването на отпадъците като ресурс и бариерите пред използването им в производствените процеси. В дискусията участваха Николай Сиджимов – зам.-министър на околната среда и водите, Светлана Божкова – директор на дирекция „Управление на отпадъците“ в Министерство на околната среда и водите, проф. д-р Васил Живков – председател на Българската камара на дървообработващата и мебелна промишленост, и Цветанка Тодорова – председател на Управителния съвет на Браншова асоциация Полимери. Модератор на дискусията бе Владимир Димитров от Българската стопанска камара.
Зам.-министър Николай Сиджимов коментира заложените цели в стратегията за кръговата икономика и ресурсната ефективност, изготвена от Министерството. За да заработи тази схема, трябва самият бизнес да я възприеме, а ведомството да създаде условията за прилагането ѝ, допълни той. По думите му, хората трябва да се учим от природата. Той даде пример с кръговрата на водата и веществата. По същия начин трябва да се въведе кръговрат на материалите, посочи Николай Сиджимов.
Той каза, че новата оперативна програма „Околна среда“ ще бъде насочена към въвеждане на различни системи и механизми за разделно събиране и рециклиране/компостиране на отпадъци и материали. Изграждането на депа вече не се финансира, подчерта той и допълни, че Националното сдружение на общините ще разработи различни модели за данъчно облагане на база количествата генерирани отпадъци.
Светлана Божкова посочи, че в България има сериозен капацитет за оползотворяване на отпадъци и материали. Министерството на околната среда и водите е получило подкрепа от Министерския съвет във връзка с изпълнението на стратегията за кръгова икономика. Създадени са три работни групи, така че да не остане този документ само на хартия, допълни Божкова.
Васил Живков посочи, че дървесният отпадък, който се генерира всяка година в България, е колкото площта на 200 футболни игрища. По думите му, отпадъците на мебелната промишленост – и дървесни, и текстилни, са суровина за преработващата промишленост и е необходимо да излязат от определението „отпадък“.
Според него, мебелната промишленост е пример за кръгова икономика, като модерните предприятия използват отпадните суровини по различни начини или ги предават за рециклиране. Това създава нови продукти, които също са годни да влязат обратно в мебелното производство, поясни той.
Цветанка Тодорова посочи, че много фирми в България внасят отпадни суровини от чужбина, за да могат да запълнят производството си. Тя посочи, че европейското законодателство също поставя някои предизвикателства – основно пред сектор пластмаси, например, преминаването към изделия за многократна употреба, изискванията за отпадъците от опаковки, които предстои да бъдат въведени, и т.н. Тя обобщи, че престоят много промени в сектор „полимери“, но предприятията се адаптират успешно и се справят.
В началото на втория панел на Форум Йоана Христова, старши експерт „Устойчивост, кръгова икономика и управление на рециклируемите материали“, Kaufland България, представи пилотен проект на търговската верига за рециклиране на пластмасови бутилки и метални кенчета. Инициативата е стартирала тази пролет, уточни Йоана Христова. Веригата е инсталирала станции за рециклиране, чрез които изкупува обратно пластмасови и метални опаковки. Станции засега има в магазини от веригата в София, Пловдив и Варна. Могат да се връщат бутилки до 3 литра от PET материал, без бутилки от мляко, олио и зехтин, и метални кенчета. При връщане на опаковките хората получават бон, който могат да използват в магазин на веригата, където са върнати опаковките. Станциите разпознават бутилките и кеновете, диференцират ги по брой, тегло и вид на материала и осъществяват автоматизирано броене, посочи Йоана Христова. Инсталацията пресира получените опаковки, оформя ги в бали и след това те отиват в рециклираща организация, допълни тя.
За 6 месеца веригата е приела над 4,4 млн. броя опаковки, сочат данните ѝ. Общото тегло на върнатите опаковки е над 110 тона, коментира Йоана Христова. Възстановените суми на клиенти, връщали опаковки, са за над 200 хил. лева. Над 200 хил. души са използвали инсталациите за периода. Йоана Христова посочи, че основно предизвикателство е процентът на несъответстващи бутилки, който е устойчив, откакто е въведена системата. Тя посочи, че е необходима повече информация и провеждане на повече кампании сред аудиториите и целевите групи от хора.
Вторият панел на конференцията продължи с дискусия за депозитната система за събиране и оползотворяване на опаковки за еднократна употреба (пластмасови бутилки, алуминиеви кенчета и т.н.). В дискусията участваха Николай Вълканов – изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, Жана Величкова – Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Ивана Радомирова – Съюз на пивоварите в България и член на УС на БСК, Яна Иванова – Сдружение „Храни и напитки в България“. Модератор на дискусията бе Стефан Стефанов, Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация.
Николай Вълканов посочи, че търговският сектор в страната е диверсифициран и въвеждането на депозитна система ще бъде осъществено по различен начин за различните обекти. Той подчерта, че важното е механизмът да заработи, подобно на високоефективните депозитни системи в Европа, където на места се събират и над 90% от материалите. Той допълни, че търговците ще играят ключова роля от гледна точка на точките за обратно събиране на опаковки и управлението на системата.
Жана Величкова представи данни за производителите на безалкохолни напитки и бутилирани води в България. В сектора работят 171 предприятия, които генерират над 230 млн. лева добавена стойност и 770 млн. лева приходи. Заетостта в индустрията е около процент от заетостта в цялата промишленост на страната. Потреблението на безалкохолни напитки и води в България възлиза на над 210 млн. лева. Компаниите влагат около 420 млн. лева в местни ресурси и генерират над 550 млн. лева приходи в съпътстващи дейности (логистика, продажби и т.н.).
Жана Величкова посочи, че опаковките, използвани от сектора, са 100% рециклируеми. Тя допълни, че производителите искат да видят модел на депозитна система, която затваря кръга и опаковките да могат да се ползват отново от индустрията. В момента обаче те са по-скоро ресурс за други производства и индустрии. Секторът иска да види законово легитимна гаранция, че ще има достъп до събрания чрез депозитната система материал, за да генерира добавена стойност, каза тя. Трябва да се даде възможност на всеки български гражданин във всяко населено място да върне своите рециклируеми опаковки, като се отчетат всички демографски и социални фактори, добави тя. Величкова даде примери и с инициативи на производителите на безалкохолни напитки и води, и на рециклиращата индустрия за събиране на пластмасови бутилки в различни общини и населени места.
Яна Иванова коментира, че депозитната система не изчерпва процеса по събиране на рециклируемите отпадъци. Тя представи инициатива Пластик ПАКТ България, която обединява производители, търговци и други заинтересовани страни, една от целите на която е да се идентифицират и да се намери начин да се събират проблематични опаковки. Всички наши компании работят за намаляване обема на изхвърляните пластмасови опаковки, като друга наша цел е всички пластмасови опаковки да бъдат рециклируеми, допълни тя.
Яна Иванова посочи още, че се работи и по проект за рециклиране на гъвкави опаковки – например, опаковките на различни вафли, сладкиши и т.н. Тя също говори за възможността производителите да получават материала обратно, за да затворят кръга на производството на опаковки, както и до необходимостта от информиране на населението за възможностите за рециклиране на опаковки и други отпадъци. Тя смята, че е важно и въвеждането на справедливо данъчно облагане на принципа „замърсителят плаща“, защото най-големият стимул за хората е финансовият.
Ивана Радомирова представи пивоварния бранш и инициативите за разделно събиране и оползотворяване от индустрията. През последните три години браншът е инвестирал над 50 млн. лева в зелени и продуктови иновации и други инициативи, насочени към околната среда и обществото. От 2008 г. се изпълнява секторна програма за социална отговорност и секторно развитие, подчерта Радомирова. Тя представи и най-новата инициатива на пивоварите под наслов „Върни ме!“, с която се призовава за връщане в търговските обекти на бутилките за многократна употреба (от стъкло). Сдружението е направило екокалкулатор на сайта си, с който всеки човек може да изчисли как намалява отпечатъка си върху околната среда с връщането на опаковки.
Третият панел на форума беше посветен на правната рамка за хранителните отпадъци и биоотпадъците. В дискусията участваха Александър Иванов, началник отдел „Битови, биоразградими и строителни отпадъци“ на Министерство на околната среда и водите, и Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка / BG Food Bank. Модератор на дискусията е Яна Иванова, Сдружение „Храни и напитки в България“.
Александър Иванов коментира, че в последните десет години се говори за разделно събиране и последващо третиране на биоразградими отпадъци. Работата на европейските власти вече се насочва към нов аспект – намаляване образуването на тези отпадъци, като предложи изменения на законодателството, допълни той. Въвеждат се и конкретни ангажименти на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) за намаляване на генерираните хранителни отпадъци за конкретни периоди от време по цялата верига – от производството до домакинствата.
България има програма и план за действие за предотвратяване генерирането на хранителни отпадъци, добави Александър Иванов. Разработена е и национална програма за предотвратяване образуването на хранителни отпадъци, в която са разписани ангажиментите на различните институции за изпълнението ѝ.
Предизвикателство е измерването и отчитането по веригата – от производството и преработката до домакинствата, каза Александър Иванов. Отделно законодателството е насочено основно към кметовете на общини, не толкова към бизнеса, допълни той, като обобщи, че въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ ще намали постъпващите отпадъци на депо, вкл. и хранителните.
Цанка Миланова посочи, че законодателството, организациите, мерките са в дълг на обществото, което трябва да е по-добре информирано. В общ европейски мащаб 54% от храната, която се превръща в отпадък, се генерира на ниво домакинство, цитира тя данни. В реални числа за България над 420 хил. тона храна за над 2 млрд. лева се похабяват по веригата на доставка по различни причини, допълни още тя. Това има три отпечатъка – социален, икономически и екологичен, коментира Цанка Миланова.
Българска хранителна банка въведе модел на системно усилие храната да е годна и да остане във веригата на доставка, така че повече компании от индустрията – аграрен сектор, преработка, търговци, да знаят, че има решение и надеждна система, каза Цанка Миланова. Моделът на хранително банкиране е правно регулиран, нормативно признат, нашата организация подлежи на разрешителен режим и подновяване на лиценз на 5-годишен период. Така е ясно, че храната попада на подходящо място, при оператор, който има капацитет да получи, съхрани и разпредели към хора в нужда храни, заключи тя.
Цанка Миланова посочи, че се произвежда с една трета повече количество храни от необходимото на хората. Тази храна трябва да бъде оползотворена навреме – над 1,5 млн. българи биха се ползвали от тази храна, тъй като живеят под прага на бедност (504 лева месечен доход на член от домакинството), каза тя.
Според нея в годините са създадени стимули за даряване на храна, вместо депониране, като вижда смисъл Министерството на околната среда и водите да потърси повече възможности и мерки за превенция на генерирането на хранителни отпадъци и спасяване на повече храна. Тя вижда необходимост и от подобряване на инфраструктурата за спасяване на храна, като даде пример с постиженията на Чехия в тази сфера.
Цанка Миланова даде за пример малката община Мездра, която е предоставила безвъзмездно помещение на хранителната банка за събиране на излишна храна, която да се преразпределя на нуждаещи се. Малко са общините, които гледат на това като добра възможност и инвестиция, каза тя. Повечето общини гледат на хранителната банка като на източник на дарения на храна, за да изпълняват своите ангажименти към хората в нужда чрез социалния патронаж, обясни тя.
Четвъртият панел на конференцията започна с дискусия за устойчивите продукти. В нея участваха Ивайло Георгиев – Head of Sustainability and Public Affairs, Аурубис, и Севдалин Спасов – председател на УС на Българска асоциация кръгов текстил (БАКТ) и собственик на магазини Мания. Модератор беше доц. д-р Марина Стефанова – заместник-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“, Стопански факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Ивайло Георгиев представи концепцията за кръгова икономика по начина, по който е въведена в „Аурубис“. По думите му, в металодобивната и металопреработващата индустрия има незатворени кръгове, които могат да се затворят и така няма да се депонират отпадъци, които могат да се вложат в циментовата индустрия. Това е ресурс, който не се използва заради регулаторни особености, коментира той.
Ивайло Георгиев говори и за отчитането на корпоративната устойчивост от страна на „Аурубис“ и нейните контрагенти съобразно регулаторните режими по света, които се очертават. Той подчерта и нормативните предизвикателства – липсата на адекватни регулации за разделното събиране на отпадъка.
Що се отнася до декарбонизацията, за да се предлага устойчив декарбонизиран продукт под формата на метали, трябва да работим не на изхода, а на входа, коментира Ивайло Георгиев. Металургията е силно енергоемко производство. Катодната мед, която е основен експорт на България и захранва нисковъглеродната икономика, се произвежда при процес, при който се изразходват големи количества електричество, обясни той. Дружеството е 100% електрифицирано, производството няма емисии от т.нар. обхват 1, т.е. не гори нищо, за да добива продукт, а използва електричество. Компанията използва високи технологии, които отговарят на най-строгите екологични изисквания, но токът в България често идва оттам, откъдето се гори нещо.
Ивайло Георгиев посочи, че компанията изпълнява стратегия за декарбонизация с хоризонт 2030 г. и 2025 г., точно заради електрификацията. Дружеството инвестира в собствени соларни централи, прави проучвания за изграждане на вятърна централа, осъществява програма за енергийна ефективност за подмяна на машини и оборудване, каза той.
В обобщение, Ивайло Георгиев коментира, че устойчивостта е постижима само в свързани системи, а не от отделните компании сами по себе си. Той допълни, че само 20% от емисиите на дружеството са негови, останалите 80% са от другите контрагенти, най-вече от производството на електричество и други производства, културата на потребление и т.н.
Севдалин Спасов посочи, че текстилните отпадъци в България за година достигат над 100 хил. тона, а 70% от текстилния отпадък е годен за повторна употреба. Той посочи, че повече от 35 хил. тона текстилни отпадъци се обработват от членовете на Българска асоциация кръгов текстил. По-голямата част от този оползотворен текстил се изнася, допълни той. Според него, липсата на нормативна уредба за разделното събиране на текстил е едно от предизвикателствата пред бранша. В момента се работи по такава съвместно с Министерството на околната среда и водите, съобщи Спасов.
Другият проблем е липсата на финансов стимул. Според Севдалин Спасов, търговците на нов текстил трябва да бъдат обложени с продуктови такси, от които да се влее свеж финансов ресурс в сектора, още повече, че широкото навлизане на бързата мода създава проблеми с екологичния отпечатък на производството и утилизацията на отпадъка.
Севдалин Спасов заключи, че за да бъде една система устойчива, трябва да се вземат под внимание всички заинтересовани страни.
Финалната дискусия, с която приключи конференция, беше посветена на зелените обществени поръчки. В нея участваха Дочка Василева – “Проектна информация и финансиране” във Фонда на фондовете, Цвета Тодорова – ESG Консултант, denkstatt Bulgaria, Михаела Доцова – директор дирекция „Правна“ в Министерство на околната среда и водите, и Мирослав Стоянов – мениджър на програмата “Подкрепа за малкия бизнес” на Европейската банка за възстановяване и развитие. Модератор на дискусията бе доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара.
Михаела Доцова посочи, че в законодателството се предприемат първи стъпки за задължително въвеждане на зелени обществени поръчки. Тя коментира и поръчките за големите инфраструктурни проекти, като подчерта, че в законодателството строителството не се третира. Европейските власти обаче дават възможност на възложителите да използват изискванията за екологосъобразни продукти и действия в техническите спецификации или в критериите за подбор и оценка на изпълнителите. Европейската комисия предлага, също така, по-висока оценка да получават кандидатите, които предлагат влагане на по-висок процент повторно използвани материали, странични продукти и т.н. в зависимост от спецификите на обектите.
Дочка Василева посочи, че Фондът на фондовете разполага с над 2 млрд. лева ресурс за новия програмен период. Тя представи и програмите за финансиране на иновации и кръгова икономика, както и даде примери с проекти, които Фондът на фондовете е финансирал. Тя подчерта, че кредитите по финансов инструмент са по-атрактивни. Такива продукти ще започнат да се предлагат от банките, с които работи Фондът, от пролетта на 2024 г. Ще се финансират различни мерки, свързани с кръговата икономика, вкл. рециклиране, управление на отпадъците, собствени инсталации за енергия от възобновяеми източници и т.н. По друг от инструментите на Фонда ще могат да се финансират общини, които реализират проекти по програма „Околна среда“, както и фирми, които изграждат рециклиращи инсталации – например, за строителни и текстилни отпадъци, каза Дочка Василева.
Мирослав Стоянов представи Европейската банка за възстановяване и развитие и нейната дейност в България и другите страни в преход, където оперира, както и инструментите, които предлага за финансиране на бизнеса и други организации, вкл. подкрепа с консултантски проекти и техническа помощ. Той обясни, че парите на банката не са гарантирани и институцията трябва да прояви отговорност към акционерите си – над 70 държави. Стоянов посочи, че банката работи с донори от различни държави. От тази гледна точка, България не е толкова добре финансирана – повечето пари идват по линия на Европейския съюз, каза той.
Цвета Тодорова коментира разликите в ЕС и в регионите на ЕС в прилагането на зелените критерии и рамките за устойчиви финанси.