„Може и да си останем без депозитна система, но пък с много боклук“. Това обобщава позиция, която изразиха над 10 екологични организации миналата седмица.

Поводът e предложеното от МОСВ допълнение в Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки към Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда от 2021 година. С допълнението ще се изпълнят изискванията за разполагане на нови кошчета за разделно събиране на пластмасови бутилки до 3 литри.

Изискването е в сила още от януари тази година, но заради времето, нужно за синхрнозиране на двете наредби, темата стана актуална наскоро. В действителност обаче разполагането на отделни кошчета за бутилки до 3 литра е

ключов междинен етап по пътя към депозитната система.

България като държава-членка на ЕС има конкретни задължения и цели по отношение на разделното събиране на бутилки. Европейската директива позволява два начина на изпълнение на целта – чрез надграждане на съществуващите системи или чрез въвеждане на депозитна система. Заради поредния парламентарен вакуум обаче и невъзможността да се приеме законодателство за депозитна система в близките месеци, има риск да се забавим и да се окажем в неизпълнение на европейските си задължения.

Именно новите контейнери за разделно събиране ще помогнат за подобряване на събираемостта в момента. Те ще са и подходяща платформа за запознаване на гражданите с целите за събиране и рециклиране на опаковки.

Основен двигател на депозитната система навсякъде по света е секторът на производителите на напитки. С приемането и на друго европейско изискване – за задължително съдържание на рециклирани материали в бутилките до 3 литра, тази система придобива още по-голям смисъл за бранша. Така със сигурност ще се гарантира, че тук ще има достатъчно рециклируема суровина за производството с национален произход. Тази стъпка, в контекста на прехода към кръгова икономика, ще спомогне за затварявне на цикъла на националното производство и запазване на цените на крайния продукт за българските граждани.

По пътя към депозитна система

В междинния етап, всички нови контейнери за разделно събиране на бутилки ще бъдат специално обозначени със собствени стикери, за да улеснят потребителите. Като част от съществуващата до момента система за разделно събиране, съдовете ще бъдат поставяни на публични места след съгласуване с местната власт, за да се изпълни основната им цел – да подкрепят целите по събиране и рециклиране на опаковки преди въвеждането на депозитна система.

Какво е депозитна система

Схема, при която при покупката на продукт клентът плаща допълнително малка сума (депозитна такса) за опаковката.Тази сума му се възстановява при връщане на празната опаковка на мястото за обратно събиране – най-вече в обектите за търговия на дребно. Депозитната система използва кодово-базирани решения, които отчитат приемането на празните опаковки.

За депозитна система за опаковки в България се заговори в началото на годината.

Когато вече бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов заговори за вендинг автомати за празни пластмасови бутилки, стана ясно, че Асоциацията на безалкохолните напитки в България (АПБНБ) е готова с визия за въвждане на депозитна система по модела „от бутилка в бутилка“. И това не е случайно. АПБНБ представлява най-големите производители на напитки в България. А този бранш е определен на европейско ниво като „задължена индустрия“ за постигане на целите за събиране и рециклиране на РЕТ опаковки – а те са много амбициозни.

Най-късно до 2029 г. в страните членки на ЕС трябва да се събират 90% от РЕТ опаковките за напитки и да се влагат най-малко 30% рециклиран материал в новите бутилки. За 2025 г. има междинна цел – 77% събиране и най-малко 25% рециклиран материал в новите бутилки. В същото време в редица европейски страни вече се събират над 85%, а в някои дори се влагат обратно над 80% от събрания материал.

Какво е РЕТ

Синтетичен материал „полиетилен терефталат“ от групата на полиестерите, който е вид пластмасова суровина, получена от петрол. PET е най-търсената пластмаса в света, със свойството да се рециклира многократно и за неопределено време.

За да предложат български модел на депозитна система, АПБНБ са се насочили към опита на държави като Дания, Норвегия, Швеция, Литва, Естония, който показва бърз скок в ефективността. За всички обаче е валидно едно условие – депозитната система е

подчинена на законодателна рамка и е с национален обхват.

Опитът на държавите в Европа показва, че е са необходими поне 18 месеца след приемане на законодателството, за да заработи системата. А у нас, без парламент, който да работи върху нови закони, рискът този проект да се отложи във времето нараства.

„Производителите на напитки са изправени пред голямо предизвикателство да изпълнят европейските цели по събиране на опаковките и влагане на рециклиран материал в новите и справедливо отстояват законови гаранции за достъп до чист рециклиран материал с качества за контакт с храни. Новите кошчета за пластмасови бутилки до 3 литра ще помогнат за подобряване на събираемостта и рециклирането до въвеждането на депозитна система“, коментира изпълнителният директор на АПБНБ Жана Величкова.

Тя уточнява, че самостоятелните вендинг машини за връщане на празни бутилки, които се появяват в отделни населени места, не са „депозитна система“ и за разлика от поддържаните от системата съдове за разделно събиране, създават риск от дискриминиране на хората без достъп до тази възможност. Нещо повече, разполагането им в някои търговски обекти създава условия за нелоялна конкуренция. Има риск и от кражби на опаковки от контейнерите за разделно събиране. Важно за гражданите е да са правилно информирани за финансовия стимул и да се знае от самото начало, че депозитната система не генерира печалба за тях.

Финансовият стимул от системата е именно възстановяването на тази сума, когато бутилката бъде върната, което преди нейното законово регламентиране няма как да бъде направено. Една законово въведена депозитна система, освен стимул за потребителите, гарантира равнопоставени и правдиви условия за участниците и пълна прозрачност на пътя на опаковките – чрез специално въведена кодировка.

В една посока с производителите на напитки за въвеждане на национална депозитна система, а не на експерименти с единични вендинг машини, гледат организациите по оползотворяване и рециклиране на опаковки. Те също виждат в допълнителното разполагане на контейнери за разделно събиране полезно междинно решение, което само може да помогне до въвеждането на национална депозитна система.

„За БОРА въвеждането на допълнителни кофи за събиране на малките опаковки от РЕТ материал на ключови места в страната би било от полза. Стремежът ни е за увеличаване на броя и подобряване на качеството на събираните опаковки чрез системите за разделно събиране, което от своя страна ще подкрепи изпълняването на националните цели. На следващ етап това ще бъде допълнено с въвеждането на националната депозитната система за отпадъците от опаковки, която БОРА подкрепя“, коментира изпълнителният директор на асоциацията Стефан Стефанов.

В световен мащаб вече има недостиг на качествен рециклиран РЕТ материал за опаковки за храни и всяко решение, което подпомага събирането на РЕТ опаковките и техното ефективно рециклиране е полезно.

Опаковката като ресурс

Масовата употреба на РЕТ и свойството му да се рециклира и използва повторно многократно го превръща в най-важния материал по пътя към кръговите опаковки. По-голямата част от рециклирания PET (rPET) на континента обаче „изтича“ от кръговия модел. Освен в индустрията на напитките, той се използва масово и от производителите на текстил, на играчки, в автомобилния сектор, киното и много други. Изследванията показват, че при всяко използване на rPET извън кръговия път на бутилките, материалът губи свойствата си за ефективно рециклиране. Така качествената рециклирана пластмаса, подходяща за контакт с храни, намалява в европейски мащаб, а цената й прогресивно расте.

Депозитната система в България със сигурност е пътят към кръговите опаковки и може да реши проблема с недостига на РЕТ материал. А дотогава, няма нищо лошо празни бутилки до 3 литра да се събират в много повече кошчета за разделно събиране, разпръснати из цялата страна за удобство на хората. Обозначени специално по еднакъв начин със сигурност ще привлекат вниманието на потребителите. Важно е контейнерите да се използват по предназначение и да не се изхвърля друг вид отпадък в тях, защото със сигурност събраният материал ще отиде в заводите за рециклиране в България и ще се върне обратно при производителите, както предвижда моделът „от бутилка в бутилка“.

Наличието на тези съдове, наред със самото разделно събиране, ще бъде още един повод да се разшири обществената дискусия за за участието на гражданите в прехода към кръгова икономика и формирането на правилни очаквания към депозитната система сред гражданите.

Източник: 24 часа